История

Кратка  хронология на събитията

През 1963 година от училище „Васил Левски” са отделени паралелки и се образува ново учебно заведение именувано  „Никола Илиев’’ на името на някогашният кмет на Ловешката комуна от 1920 година.  паметник

Към училището са прехвърлени 2 детски групи, 4 занимални и логопедичен кабинет. То остава в сградата на училище „Васил Левски’’.  Тогава за директор на училището е назначен  Асен Матев,  а след него са  Киро Киров  ,   Йови Илиев Даниела Цочева и Любомир Христов.

През 1982/83 година НОУ 〈Народно основно училище〉 „Никола Илиев’’ напуска сградата на НОУ „Васил Левски” и се премества в нова сграда с обогатена материална база. Учебното заведение е преобразувано в Основно училище „Димитър Димов”                          От 2006 година ОУ „Димитър Димов”  и ОУ „Петко Рачев Славейков” се преобразуват в ОУ „Професор Димитър Димов”

Архив

Учебна 1963-1964 година  Народно ОУ„Никола Илиев”:  Директор -Асен Ганчев Матев,  зам. директор-Кина Йотова Иванова, детски учителки-2,  начални учители-5,  прогимназиални учители-9, партиен секретар-1,  дружинен ръковод0ител-1, възпитатели-5, помощен персонал-5.                                                                               Първи клас  – 36 деца – 1 паралелка. Втори клас  – 70 ученика – 2 паралелки. Трети клас  – 40 ученика – 1 паралелка. Четвърти клас – 39 ученика – 1 паралелка. Пети клас – 68 ученика – 2 паралелки. Шести клас – 105 ученика – 3 паралелки. Седми клас – 79 ученика – 2 паралелки. Среден успех – 4.86 за цялото училище                       Окръжни първенци са отборите по „Млад регулировчик“, туристическо ориентиране, борба, спортна гимнастика и лека атлетика.

Учебна 1964-1965 година    В училището е добавен и осми клас. Назначени са още трима учители. През втория учебен срок се минава на кабинетна система. От президиума на народното събрание е награден Цоню Цонев. В края на учебната година учениците от осми клас са участвали в бригада в с. Стояново.

Учебна 1965-1966 година   В тази учебна година в окръжния преглед на художествената самодейност училищния пионерски хор се класира като градски, районен и окръжен първенец. Наградена с орден „Кирил и Методий” 2ª  степен е Йона Йовинска

Учебна 1966-1967 година   Директорът Асен Матев се пенсионира и на негово място е назначен Кирил Киров. Персоналът се увеличава с двама човека, защото има повече деца и начален курс.  В щафетата „Пламъчета сини’’ купите, които са се раздавали са спечелени от училище ,,Никола Илиев’’.  Награден с медал за трудово отличие е Христо Христов. Общ успех: 4.64

Учебна 1967-1968 година Завоювани са: Първо място -хандбал(окръжно), второ място – хандбал (зоново),  първо място – лека атлетика (момичета), първо място -тенис на маса (отборно), първо място – художествена самодейност (градски, окръжен и републикански преглед).

Учебна 1968-1969 година  Изградени са кръжоци по политика, физкултурни секции, танцов състав, кино – кръжок, кръжок по автомоделизъм и др.  Цвятко от VIIª клас спасил дете от горяща стая.  Физкултурните секции печелят много първи места.

Учебна 1970-1971 година   Трето място за отбора на момичетата по гимнастика

Учебна 1972-1973 година   Назначен е нов директор – Йови Дамянов Илиев, учител по география. Първо място за пионерския хор. На прегледа по ТНТМ 〈Техническо и научно творчество на младежта〉 клубът става окръжен първенец и печели 7 втори и 2 трети места в районни и окръжни прегледи.

Учебна 1973-1974 година   Увеличава се учителският състав.  Училищният хор завоюва сребърен медал и лауреатско звание, а също 13 първи, 7 втори, 4 трети места в републикански прегледи.

Учебна 1974-1975 година    Първо място по художествено слово. на окръжен преглед. Окръжни първенци са отборите по „Млад регулировчик”, туристическо ориентиране, борба, спортна гимнастика и лека атлетика.

Учебна 1975/1976 година  Раздаване на безплатни учебници на ученици от  първи до седми  клас включително.  Общ успех: 4.91
Честване на 100 годишнината от гибелта на Христо Ботев.
Отличен 6 – 82 ученика ;   мн.добър 5  – 74 ученика;  добър 4 – 39 ученика                                                                                                                                                                                
1976/1977 учебна година   Честване на 100 години от раждането на патрона на училището Никола Илиев.
Много мероприятия : -щафети, викторини и др.
– голям концерт в салона на театъра – 19 май
– група по „Политическа песен“е завоювала 1-во място на градски и на окръжен преглед и представя окръга на международен фестивал -Благоевград.
– със „129 ОУ“ в София се обменя опит. Изнесени  открити уроци и срещите са много полезни за двата колектива.                                                                                                                                      Общ успех: 4.99

Учебна 1977/1978 година   Хорът и камерният състав отново са градски първенци.  Честване на 100 годишнината от освобождението от османско иго – 2 март 1978 г . в читалището.

Учебна 1978/1979 година    Министерството на народната просвета излиза  със специално писмо за намаляване претовареноста на учениците. Извършени са корекции в учебните планове.

Учебна 1979/1980 година  Назначен е нов заместник директор – Петко Гаврилов  на мястото на Кина Йотова.    Общ успех: 5.03

Учебна 1980/1981 година    В училището идва г-н Иван Енев, който и досега е в учителския състав. Учебното заведение  е окръжен първенец в спортен многобой „Родина”. Общо 21 първи места в многобоя.  Общ успех: 5.09    Първенци на петилетката са учителите Йови Илиев и Пенка Гъркова.                                ЕСПУ е единно средно.

Учебна 1981/1982 година   

През учебната 1982/83 г.   Народното основно училище  “Никола Илиев” град Ловеч напуска сградата на НОУ „Васил Левски” гр. Ловеч. Премества се в собствена сграда в  ЖК  „9 ти септември” и започва да води учебните занятия в собствена обогатена материална база.  В училището функционира училищен стол, който подсигурява топла закуска на всички ученици от ПДГ до ΙV клас.  Учениците от  1 клас започват обучение на целодневна организация, като в училището са обзаведени две спални  помещения за отдих на обяд.   Учебната сграда  все още не задоволява напълно учебния процес, защото не е предвиден физкултурен салон и работилници по трудово обучение.                                                                                                                                                                Петко Р. Славейков

           Дълго време (   до 1994 година) в  една и съща сграда се помещават  ОУ „Петко Рачов Славейков“  и  Средно професионално-техническо училище по комунално битови ус луги (СПТУ по КБУ) „Парашкева Димитрова“ като двете училища учат в различни смени.       

            -Награден с орден Кирил и Методий втора степен Росица Жепяскова Иванка Ванева Румяна Христова

          Със заповед № РД 14-32 от 20.05.1994 год. на министъра на  образованието Марко Тодоров, издадена на основание решение №236/23.12.1993 год. на Общински съвет Ловеч, Средно професионално техническо уч-ще по комунално битови услуги (СПТУ по КБУ) „Парашкева Димитрова“ се преобразува  в Техникум по икономика търговия и услуги (ТИТУ).

            Със заповед № РД 14-88 от 14.06.2006 год. на Министъра на образованието Даниел Вълчев на основание  чл. 10  ал. 5  от Закона за народната просвета и чл. 12 ал. 2 и 3 от Правилника за прилагане на Закона на народната просвета, по предложение на кмета на Община Ловеч, въз основа на решение №655 от 30.03.2006 год. на Общински съвет Ловеч и мотивирано становище от Регионален инспекторат по образованието,  ОУ „Димитър Димов”  и  ОУ „Петко Рачев Славейков” се преобразуват в Основно  училище „Професор Димитър Димов”.

з

Биографични бележки   Петко Рачов Славейков е роден на 17.11.1827 г. във Велико Търново, в дома на Рачо Казанджията – в стар занаятчийски род. Бащата е слабо образован, но е с горд български дух.  П. Р. Славейков учи последователно във Велико Търново, Дряново, Трявна и Преображенския манастир. Независимо от това, усилено се самообразова с много четене в библиотеките на манастирите около Велико Търново. Голяма роля за образованието му изиграва и запознаването му с „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски. По-късно учи в Свищов (при Е. Васкидович), разширява познанията си по гръцки и се запознава с произведения от сръбската и западно-европейската литература. Първото му литературно произведение – „Акатист на три светители“ – е запазено. През 1843 г. става учител във В. Търново. Но за написаното „Прославило се Търново със славни гръцки владици“ е изгонен и последователно става учител в други села и градове – Видин, Враца, Плевен, Берковица, Лясковец, Бяла, Елена и др. Преподава по взаимо-учителния метод като продължава да чете. Развива важна културно-просветна дейност и до 1847 г. събира 2263 песни, пословици и поговорки. Н. Михайловски го запознава с руските поети и писатели. От 1852 г. отпечатва първите си книги – „Смесена китка“, „Песнопойка“, „Басненик“. Пише поемата „Бойка войвода“ (1853) под влияние на революционните събития около Кримската война (1853-1856) и много бунтовни песни. След неуспешното въстание на дядо Никола в Търново П. Р. Славейков насочва усилията си към пробуждане на националното съзнание. Като учител в Търговище издава български сатиричен вестник „Гайда“. След като работи известно време във Варна, заминава за Цариград, поканен да редактира българския превод на Библията от Българското библейско дружество наред с А. Лонг, Ел. Ригс, Хр. К. Сичан-Николов.

В Цариград П. Р. Славейков издава вестник „Гайда“ (1863-1867), вестник „Македония“ (1866-1872), списание „Ружица“ (1871), сп. „Пчелица“ (1871), сп. „Читалище“ (1872-1873), „Звънчатий глумчо“ (1872), в. „Шутош“ (1873-1874), „Костурка“ (1874). Славейков се очертава като най-известният български писател по това време в Цариград. Издава повече от 60 книги, вестници и списания (оригинални и преводни). Взема участие в черковната борба и става един от ръководителите й. По-късно бива учител в българската Екзархия.

За статията „Двете касти и власти“ (в. „Македония“) е арестуван и обвинен във връзки с революционния комитет в Букурещ.

1873 г. създава известната поема „Изворът на белоногата“. В 1874 г. основава българска гимназия в Одрин, където се бори с гръцкото влияние върху българите. По-късно е учител в Стара Загора. Пише борчески стихотворения (1876), бива окован и затворен след Априлското въстание. Във възникналия пожар в Стара Загора загубва ръкописите си и събраните 15000 пословици. По време на Руско-турската освободителна война се сближава с руските войни, превежда през Стара планина отряда на генерал М. Д. Скобелев, става свидетел на шипченската победа и ги придружава до Сан Стефано.

След Освобождението се бори за демократична конституция заедно с Петко Каравелов като депутат във Великото народно събрание. Става председател на Народното събрание (1880) и министър на просвещението и вътрешните работи (1880-1881). Издава в. „Остен“ (1879), в. „Целокупна България“ (1879), в. „Независимост“ (1880-1883), в. „Търновска конституция“ (1884), в. „Истина“ (1886), в. „Софийски дневник“ (1886) и в. „Правда“ (1888).

За подчертани демократични идеи и участие в политическите борби е арестуван, забранено му е да учителствува и му намаляват пенсията. Дълбоко огорчен, умира в София на 1 юли 1895 г.

И в оригиналните, и в подражателните си творби П. Р. Славейков доразвива българския език. Пише исторически патриотични песни и поеми, любовна и пейзажна лирика под влияние на руските поети Пушкин, Фед и Карамзин. Запазени са части от исторически патриотични поеми (написани най-вероятно под влияние на Паисиевата история – „Крумиада“, „Кралев Марко“, „Самуилка“). Издава два сборника с народни песни (1860, 1868), възстановява събраните пословици (17000 на брой). Освен поет, писател и журналист, П. Р. Славейков остава в българската литература и като преводач, филолог, фолклорист, основоположник на българската литература за деца, автор на учебници; проявява се като географ, историк и мемоарист. Издава „Български притчи и пословици и характерни думи“, изследва българските обичаи, обредната система, демонологията и народопсихологията. Пише под множество псевдоними.

 

Към лентата с инструменти