Димитър Тодоров Димов е роден на 25 юни 1909 г. в Ловеч. Той е български писател и драматург, ветеринарен лекар, професор по анатомия на гръбначните животни.
Click Here
До 10-годишна възраст Димов учи в Дупница. Четири години по-късно, когато семейството се премества да живее в София, продължава образованието си първоначално в училище “Априлов”, а впоследствие завършва Първа мъжка гимназия през 1928 година.
Click Here
През годините на началното и гимназиалното си образование Димов развива интерес към различни сфери на науката, като първоначално се насочва към естествените науки като физика и химия, а през последните си години в гимназията е силно повлиян от трудовете на Зигмунд Фройд, Фридрих Ницше, Анри Бергсон и творчеството на Октав Мирбо.
Click Here
След като завършва гимназиалното си образование, Димитър Димов се насочва към Ветеринарно-медицинския факултет на СУ, но след края на първия семестър по настояване на втория си баща се прехвърля в Юридическия факултет.
Click Here
Опитът му да следва право не е увенчан с успех и той отново се връща към ветеринарната медицина, като през 1934 година се дипломира. След дипломирането си работи в София, Бургас, Кнежа и други градове в страната.
Click Here
През 1938 година излиза от печат дебютният роман на Димитър Димов “Поручик Бенц”.
Click Here
От 1939 г. е асистент по анатомия във Ветеринарно-медицинския факултет на Софийски университет.
Click Here
През януари 1943 заминава на специализация в Мадридския институт "Рамон-и-Кахал" по хистология на нервната система.
Click Here
Престоят в Испания се оказва плодотворен не само за научните му интереси. Случайното запознанство с представител на Йезуитския орден в Испания и последвалото гостуване в Толедо засилват интереса на Димов към католицизма и го превръщат в една от повествователните нишки в романа „Осъдени души“.
Романът ”Осъдени души“ излиза от печат през 1945 г.
Click Here
Скоро след това Димов публикува последователно четири пътеписа за Испания — „Януарска пролет“, „Кастилска зима“, „Куха Испания“ и „Сан Себастиян“. Към този период вероятно се отнася и намереният след смъртта на автора ръкопис, озаглавен „Идалго“.
От 1942 г. Димов сътрудничи с разкази, пътеписи, откъси от романи и драми във вестниците „Литературен глас“, „Литературен фронт“, „Мир“, „Народна култура'“, „Отечествен фронт“, на списанията „Септември“, „Театър“.
Click Here
Когато през 1944 година се връща в България, сключва брак с първата си съпруга – Нели Доспевска, от която по-късно има и дъщеря – Сибила.
Click Here
От 1946 г. Димитър Димов е доцент в Агрономическия факултет в Пловдив.
Click Here
„Тютюн“ е най-известният роман на Димитър Димов и един от най-четените романи в българската литература. През 1946 г. е отпечатан откъс в „Литературен фронт“. Романът окончателно е завършен през 1951 г.
Click Here
От 1949 г. Димитър Димов е доцент в Селскостопанската академия в София. От 1953 г. е професор по анатомия, ембриология и хистология на гръбначните животни във Висшия селскостопански институт – София.
Click Here
Вторият брак на Димитър Димов е с Лена Левчева, млада актриса във варненския театър. Лена се явява на кастинг за ролята на Ирина във филма "Тютюн", но тя е дадена на Невена Коканова. Бракът между Димов и Левчева е кратък.
Click Here
След принудителната редакция на “Тютюн”, Димов окончателно се отказва да пише романи и продължава художественото си творчество с написването наняколко пиеси – “Жени с минало”, “Виновният”, “Почивка в Арко Ирис”.
Click Here
Третият брак на твореца е с младата дама Лиляна Бушева, от която е и втората му дъщеря – писателката Теодора Димова.
Click Here
Димитър Димов с дъщерите си Сибила и Теодора
Click Here
От 21 март 1964 г. до смъртта си е председател на Съюза на българските писатели.
Click Here
Сред незавършените творби на писателя е романът „Ахилесова пета“. Нереализирана остава романизираната биография на Яне Сандански, за която Димов усърдно събира материали.
41 години след смъртта на писателя Димитър Димов неговата дъщеря Теодора издава продължение на недовършения му роман, условно наречен "Роман без заглавие".
Click Here
Творбите му го представят предимно като майстор на психологическия и социалния роман. Димов е автор и на над 20 научноизследователски труда, а след 1966 г. в архива му са открити нови планове и ръкописи за 2 книги върху теорията на отражението.
Click Here
“Без хуманизъм не може да съществува истински и пълноценен човешки живот.” Д. Димов
Click Here
Previous
Next